25.06.2010 г., 15:04

Аз и моето минало

760 0 2

Те искаха да бъдат заедно

за вечни времена, да се гушкат...

Те искаха, но тяхната съдба

бе такава зла и непоклатима,

че накара ги да се откъснат

един от друг и да погледнат

към другаде...

 

Те не знаеха как ще понесат

това - да стоят далеч един от друг,

но с времето научиха се да

преодоляват болката и това

да са далече един от друг...

И ето така животът продължи...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ребека Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...