Аз и небесния рай

15 abr 2020, 23:57

Poesía » De amor

678 1 0

Небето говори, устните усещат,

но крехкия спомен е като динамика и делеми.

Разгадах полъха на ветреца с теб,

опознах чара ти със сантиметър от талията.

Погледът ти , гласът ти е като сафир през мен.

Усети ли полъха на младост?

Ти ме докосна, аз пламнах в твойте мисли.

Докосни както преди и съживи душата ми,

както бе крекрехка за нас.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.