Аз и ти
перде попада пред очите ти,
обичаш ме,
но едва ли ще ме имаш ти...
Седя до мен
и нежно галих твоите коси,
с очите си видя -
поезия за тебе съчиних...
Ръцете си протягаш,
ала аз съм във съня
и моя силует се стапя
нейде във нощта...
А скоро знаеш, ще се видим
и очи в очи
ний чувствата си ще излеем,
за ръце ще се държим...
Колата студена
леки пръски в чашите реди -
обичаме се аз и ти,
но само си мълчим...
Живеем тъй с надеждата,
че някой ден
ний вечно ще се слеем -
аз със теб и ти със мен
и вместо пустота,
в душите има светлина,
в съня за мене си единствен,
а в твоя има ли друга жена?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мариета Йорданова Todos los derechos reservados
