12 nov 2008, 6:19

Аз и Ти

  Poesía
1.1K 0 4


Аз съм тази, дето дава за тебе своето сърце.
Аз съм тази мисъл, която чета по твоето лице.
Аз съм тази със сподавената ревност.
Аз съм тази с чувства в непотребност.
Аз съм тази, дето страда и проклина твойте дни.
Аз съм тази тъй дълбока рана, изгаряща в душата ти.
Ти ли си този, за когото се представяш
и как живееш без да нараняваш?
Ти ли си човекът с честните очи?
Можеш ли да гледаш в лицето
без да изричаш купища лъжи?
Аз ли съм тази, която ти се вързах
и станах твоето второ "Аз"?
Аз в пепел мечтите си превърнах,
а Ти съсипа всичко между нас.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...