Аз и ти, и любовта
Хотелска стая.
И легло огромно.
На него голи,
аз и ти, и любовта.
Гласът ми дрезгав...
от вълнение,
ти нежна си като нощта.
Една отронва се
въздишка,
последвана от две слова.
Със обичта ми стих
се ражда
и песен в нашите сърца.
Изследвам с устните си тебе,
сияйна, огнена жена.
Страст, носеща ми
вдъхновение,
неземна,
сбъдната мечта.
Хотелска стая.
И легло огромно.
На него моят търсещ зов.
Поредна среща.
Грях и нежност.
Със спомен вечен за любов.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Христо Костов Todos los derechos reservados
