Романтик (Христо Костов) Романтик (Христо Костов)
13 404
May 15, 2007, 9:02 AM

Аз и ти, и любовта

  Poetry
1.3K 0 21


Хотелска стая.
И легло огромно.
На него голи,
аз и ти, и любовта.
Гласът ми дрезгав...
от вълнение,
ти нежна си като нощта.
Една отронва се
въздишка,
последвана от две слова.
Със обичта ми стих
се ражда
и песен в нашите сърца.
Изследвам с устните си тебе,
сияйна, огнена жена.
Страст, носеща ми
вдъхновение,
неземна,
сбъдната мечта.
Хотелска стая.
И легло огромно.
На него моят търсещ зов.
Поредна среща.
Грях и нежност.
Със спомен вечен за любов.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Костов All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0