Казваш, че мен обичаш,

но същността ми отричаш.

Не ме приемаш изцяло,

искаш да ме превърнеш в копие избледняло.

Желаеш да бъде копие на своите мечти,

за да се почувстваш спокоен ти.

Не разбираш, че аз живея волно.

това наричаш ти фриволно.

Не усещаш в мен страстта към живота,

опитваш се да ми наденеш хомота.

Не разбираш, че имам пламък за живот,

желаеш да ме превърнеш в твой роб.

Не съзнаваш, че имам своя идентичност,

виждаш я като циничност.

Искаш да ми изтръгнеш същността,

предпочиташ в оковите ти да стоя.

Желаеш те да бъдат за мен прегръдка,

докато казваш, че съм най-голямата ти тръпка.

Свободата не знаеш ли, че е висша ценност,

аз от нея имам потребност.

Вярваш, че свобода за мен означава разврат,

но това не е моят свят.

Свободата си и себе си аз ценя,

от оковите ти желая да ги защитя.

Мен цяла не може да приемеш,

сякаш желаеш индивидуалността ми да отнемеш.

Обикнал си представата си за мен,

затова е тъжен твоят ден.

Създал си своя илюзия за любовта,

която не мога да сбъдна в реалността.

Привързал си се силно в мечтата за нас,

не осъзнаваш, че мачкаш душата ми в захлас.

Всяко мое действие събужда теб раздразнение,

което пламва гневно представление.

Нима обичаш една жена,

чиито действия за теб са развалина.

Какво е за теб любовта?

Контролиращо опиянение или красиво явление?