Аз искам да те нося във сърцето
Озъбена от хиляди вини
и шепа недовършени метежи,
скучая в оскотелите си дни.
Живея от сълзи и от надежди.
Те, първите, пресъхнаха почти.
Събирам ги в шишенце всяка вечер.
Къде ли си, какво ли правиш ти?
Навярно си щастлив и си далече.
Надеждите последни ще умрат.
Не ми остана вяра да ги храня.
Ще крача по трънливия си път,
докато имам сили да се браня
от тебе и от себе си. Почти
забравих как целуваш неприлично.
Къде ли си, какво ли правиш ти?
А знаеш ли, че още те обичам?
Не слушай. Прибери се у дома.
Вратата затвори, спусни пердето.
Ала не си отивай от ума.
Аз искам да те нося във сърцето.
© Яна Todos los derechos reservados