25 mar 2007, 13:46

Аз ли бях толкова грешна

  Poesía
1.6K 0 10

Аз ли бях толкова грешна,
че всичко изгубих за кратко.
Всичко, което с години
трупах малко по малко.

Как се обърна животът ми?
Бяло във черно преля се,

всичко красиво стопи се,

стопи се дори гордостта ми!

 

Започнах да прося за обич!

Започнах да искам – Надежда,

но никой не даваше обич на

Просяк със смешна одежда.

 

Отчаяна тръгнах към кладата

с разбито и свито сърце,

тъй млада, а вече отчаяна,

тъй млада, а вече погубена!

 

Пренасям се в жертва на злото,

дано така спре да гори!!!

Аз ли бях толкова грешна,

или просто злото мен победи?...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светла Кунчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....