Аз ли бях толкова грешна
Аз ли бях толкова грешна,
че всичко изгубих за кратко.
Всичко, което с години
трупах малко по малко.
Как се обърна животът ми?
Бяло във черно преля се,
всичко красиво стопи се,
стопи се дори гордостта ми!
Започнах да прося за обич!
Започнах да искам – Надежда,
но никой не даваше обич на
Просяк със смешна одежда.
Отчаяна тръгнах към кладата
с разбито и свито сърце,
тъй млада, а вече отчаяна,
тъй млада, а вече погубена!
Пренасям се в жертва на злото,
дано така спре да гори!!!
Аз ли бях толкова грешна,
или просто злото мен победи?...
© Светла Кунчева All rights reserved.
