МОЖЕ БИ АЗ СЕ ПОВТАРЯМ

Нима е лошо аз, че се повтарям,

че пренаписвам,  свойте стихове?!

Че старите архиви  преотварям...

И преизкачвам  стари върхове…

Аз само  темите си преповтарям.

По начин нов, аз стигам до целта!

Аз на критиците си отговарям,

със друг заряд съм  вече във кръвта…

Какво от туй, че чепкам стари теми…

Тук смисъла е в другите слова…

По начин друг  решавам стари теми.

Нима е някакво “Табу” това…

Тук става   дума пак  за красотата,

за изгрева, за синьото небе;

за любовта, омразата в сърцата,

за чувствата, с които се реве!

За чувствата, по някое момиче...

За поривите, пак да се твори!

За пролетта, за нежното кокиче,

за бурите,  във тъмните гори!..

Не са различни темите,  признавам,

но и прадедите са били с очи!..

Пред истините им   и аз заставам,

симпатията ми към тях  личи

Не съм момче, след дългите години,

макар, че те минаха като миг!

И днеска  зяпам  облаците сини,

но не като   наивник и лаик…

В живота често, като всички страдах...

Вълнувах се,  какво ще се яде!

И влизах със живота си във свада,

очаквах  Рая, да се създаде…

Аз не очаквах,  всичко да получа…

Не чаках   и протегната ръка.

Не винаги  със щастието  случвах.

Не можех с него да се засека!

С еднакви теми- но не се  повтарям!

Различни  са ми,  новите слова…

Днес  по-добре очите си отварям,

по друга е и моята глава!..