Аз не мога

Пак ли ще ме оставиш сама,

пак с онази тревога в очите?!

Без да се интересуваш от това,

че единственият другар сега са ми сълзите.

Как да забравя и тази грешка,

как да простя и това,

че погубваш една съдба човешка,

която чака любовта!

Да забравя ли за всички нощи,

в които, обляна във сълзи те чаках?!

Да продължа ли да мечтая още

и да забравя как и днес за тебе плаках?!

Право в сърцето ми стреляш ти,

а аз те чакам със тревога.

Дано Господ ти прости,

защото аз не мога!