6 ago 2017, 16:49

Аз не мога

  Poesía
1.7K 5 6


Не ме обичай толкова, защото
едни горчиви хора се навъдиха...
Ще пламне завист някому в окото
и в огъня злоблив ще сме осъдени.

 

Навярно ще усетим твърде късно,
повярвали че имаме безсмъртие,
как в саждите оваляни, сме мръсни
и падаме в калта на простосмъртните.

 

Ще станем превъзходни и безцветни,
ще лазим, както лазят безлюбовните.
Не ме прегръщай никога на светло,
защото светлината е отровена.

 

Не ме обичай толкова красиво.
Дори ме гледай често с безразличие.
Повярвай ми. Очите ти ще свикнат
по чуждите снаги да криволичат.

 

Тогава ще сме примерни и строги.
Дори ще се научим на злословене.
Не ме обичай само. Аз не мога.
По-силно те обичам след отровата.

 

Цвета Иванова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цвета Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...