Аз не мога
Не ме обичай толкова, защото
едни горчиви хора се навъдиха...
Ще пламне завист някому в окото
и в огъня злоблив ще сме осъдени.
Навярно ще усетим твърде късно,
повярвали че имаме безсмъртие,
как в саждите оваляни, сме мръсни
и падаме в калта на простосмъртните.
Ще станем превъзходни и безцветни,
ще лазим, както лазят безлюбовните.
Не ме прегръщай никога на светло,
защото светлината е отровена.
Не ме обичай толкова красиво.
Дори ме гледай често с безразличие.
Повярвай ми. Очите ти ще свикнат
по чуждите снаги да криволичат.
Тогава ще сме примерни и строги.
Дори ще се научим на злословене.
Не ме обичай само. Аз не мога.
По-силно те обичам след отровата.
Цвета Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвета Иванова Все права защищены
