8 ago 2010, 23:28

Аз не мога да обичам

  Poesía » Otra
1.8K 0 5


Аз не мога да обичам!
Лошо признание ли е това?
Нищо, по-добре да не отричам,
че с камъка студен съм кат' сестра.

Гледам често облаците сини
и като тях си прося малко слънце,
но напразно чакам студът да си замине,
та да покълне обич в малко зрънце.


Не вярвам, че бучка лед топи се,
щом край нея няма топлина,
на възел съм се свила под липите,
зима нося в своята душа.

На пусто хора идват и присядат,
до моя праг, безмълвен хоризонт,
напразно към сърцето ми посягат,
загубена е битката на този фронт.


Тежи ми в гърдите туй сърце от камък,
част от мене е, а убива ме почти,
не усещам сладост в никой залък,
искам да обичам, но то мълчи, мълчи!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Слънчево Момиче Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • След пет години, стопли ли сърцето ти любов и обич?
  • Детско Ще ти мине.
  • Благодаря ви за мнението! Правя някакви опити, не знам до колко успешни, но поне изливам това, което е вътре на белия лист. Благодаря отново, за коментарите.
  • И АЗ СЪМ НА МНЕНИЕТО НА МАРИНА,ДАВАЙ,МОМИЧЕ,МНОГО ХУБАВО ПИШЕШ,ИМАШ ТАЛАНТ!!!
  • Тук няма искам или не искам!!!
    Спокойно, не се е появил човекът още, но ще дойде!!!
    Прекрасно откровение, ха, ха...!!!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...