Аз не мога да обичам
Аз не мога да обичам!
Лошо признание ли е това?
Нищо, по-добре да не отричам,
че с камъка студен съм кат' сестра.
Гледам често облаците сини
и като тях си прося малко слънце,
но напразно чакам студът да си замине,
та да покълне обич в малко зрънце.
Не вярвам, че бучка лед топи се,
щом край нея няма топлина,
на възел съм се свила под липите,
зима нося в своята душа.
На пусто хора идват и присядат,
до моя праг, безмълвен хоризонт,
напразно към сърцето ми посягат,
загубена е битката на този фронт.
Тежи ми в гърдите туй сърце от камък,
част от мене е, а убива ме почти,
не усещам сладост в никой залък,
искам да обичам, но то мълчи, мълчи!
© Слънчево Момиче All rights reserved.
