Аз не обичам да празнувам

Аз не обичам да празнувам въобще рождения си ден,

доколкото изобщо помня, съвет не чакали от мен

дали съгласен съм да дойда на този свят несъвършен,

но щом очите си отворих, разбрах, в света съм въдворен.

Видях къдриците на мама, изплаках и поех си дъх,

така поне си спомни тате, когато вече имах мъх 

по бузите и вече тръгвах към невъзможния си връх

и си мечтаех да съм нужен, различен, интересен, свръх.

Дали успях, дали бях нужен, когато вече възмъжах

и по вълните на живота се спуснах, без да чувствам грях,

че бях млад, силен и възторжен и сам посока си избрах

и падах, но отново ставах, без да изпитвам капка страх.

Премного бури съм посрещал, но имам и спокоен бряг,

на който се усамотявам и се белее моят флаг,

и трудно вече  се разчита написаното на зиг-заг

„Приятелите си почитай и дръж наблизо всеки враг".

Все още мога да мечтая, научих се и да летя

с неразгаданата загадка на силата на мисълта.

Дълбоко в клетките ми дремят посетите у мен в нощта,

със страст когато съм зачеван - те са Любов и Свобода.

                                                              Спас Зеленогоров