23 ago 2009, 13:40

... аз от днес съм порочна... 

  Poesía
821 0 28

  ... аз от днес съм порочна...


Какво пък - ще си измислям...
Но нямам въображение.
Всяка мисъл е рискова,
всеки миг е сражение...
А ти с твоя характер -
улегнал, разчетен до точност,
ангели ще ти пратя -
аз от днес съм порочна...
Не си ми длъжен.
С нищо.
Спокойно пали кладата...
Мазолът не става пришка.
И не ти руша оградата...
Смешно е да си мисля,
но навръх твоята крепост,
един флаг разнищен
ще блъска платната свирепо,
(а корaбът е сърцето ти)...
Нищо! Всичко - пито-платено.
Риба съм - не мисли за мене.
Не ми беше нужна
ни въдица, ни корда.
Сама се хванах -
(ти дори си безмрежов)...
Удари гонга и ето:
За удавените на суша
плаче безутешно морето,
а на тия зад борда
една звезда в очите им свети...
Така умират аскетите...
Целунати от Небето...

© Таня Георгиева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??