... аз от днес съм порочна...
... аз от днес съм порочна...
Какво пък - ще си измислям...
Но нямам въображение.
Всяка мисъл е рискова,
всеки миг е сражение...
А ти с твоя характер -
улегнал, разчетен до точност,
ангели ще ти пратя -
аз от днес съм порочна...
Не си ми длъжен.
С нищо.
Спокойно пали кладата...
Мазолът не става пришка.
И не ти руша оградата...
Смешно е да си мисля,
но навръх твоята крепост,
един флаг разнищен
ще блъска платната свирепо,
(а корaбът е сърцето ти)...
Нищо! Всичко - пито-платено.
Риба съм - не мисли за мене.
Не ми беше нужна
ни въдица, ни корда.
Сама се хванах -
(ти дори си безмрежов)...
Удари гонга и ето:
За удавените на суша
плаче безутешно морето,
а на тия зад борда
една звезда в очите им свети...
Така умират аскетите...
Целунати от Небето...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Георгиева Все права защищены
! Обаждай се!
