19 jul 2007, 22:37

Аз отивам си...

Poesía

952 0 10

Край ! Отивам си,
тръгвам си. Чу ли ?
Аз не мога така...
Всяка нежност
потъпка, погуби
и превърна в тъга...

Вместо обич и нежност,
в замяна даде ми ти
дива и неутолима ревност
и затвори всякакви врати...

Клетката златна градейки,
не чуваше мъдростта,
че любовта - крехкото цвете
можеш да опазиш със... свобода...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Черна_Роза (Жулиета Великова)

Да, Мила,съгласна съм с теб,дори и на гърба си съм го изпитвала това чувство-РЕВНОСТТА!Тя е като змия-хапе и те убива бавно ,но сигурно!Напълно те разбирам!

2008-04-04T22:22:53+03:00
Alyaska (Суси)

Прекрасни стихове пишеш! Сега ще прочета и разказите ти

2007-07-27T19:53:26+03:00
Pustinnocvete (Стами)

Много хубав стих и много истински !!!
Поздравче !!!

2007-07-20T16:58:04+03:00
ВТ (Вили Тодоров)

Ревността показва единствено, че не си обичан, а искаш да бъдеш! Истина древна, колкото самата Любов!

2007-07-20T10:32:40+03:00
IVETO_tattoo (Ивето)

Хареса ми!Поздрав!

2007-07-20T09:30:35+03:00