19 июл. 2007 г., 22:37

Аз отивам си... 

  Поэзия
814 0 10

Край ! Отивам си,
тръгвам си. Чу ли ?
Аз не мога така...
Всяка нежност
потъпка, погуби
и превърна в тъга...

Вместо обич и нежност,
в замяна даде ми ти
дива и неутолима ревност
и затвори всякакви врати...

Клетката златна градейки,
не чуваше мъдростта,
че любовта - крехкото цвете
можеш да опазиш със... свобода...

© Мила Нежна Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да, Мила,съгласна съм с теб,дори и на гърба си съм го изпитвала това чувство-РЕВНОСТТА!Тя е като змия-хапе и те убива бавно ,но сигурно!Напълно те разбирам!
  • Прекрасни стихове пишеш! Сега ще прочета и разказите ти
  • Много хубав стих и много истински !!!
    Поздравче !!!
  • Ревността показва единствено, че не си обичан, а искаш да бъдеш! Истина древна, колкото самата Любов!
  • Хареса ми!Поздрав!
  • Затвореното птиче не може да запее,

    затворено момиче горчиви сълзи лее.

    Птиче без крила не може да лети,

    затворена душа не може да твори.
  • Ревността унижава и двамата! Това е най-сигурното средство да убиеш чувство! А и самия човек - примери през вековете колкото си искаме! Харесва ми да чета твоите стихове!
  • Върни си свободата, Миличка!
    Поздрави!
  • Свободата е нещото ,което е по-важно дори от любовта!Пази я мила!
  • Никой не трябва да те лишава от личната ти свобода!
    Това убива голямата любов!
    Поздрав!
Предложения
: ??:??