Аз... Поетесата

Ха. Поетеса.
Такава ли съм аз?
Нижа гердани
от думи и рими,
редя ги ред по ред.
Ръката драска 
върху белия лист.
Току виж е излязъл
някой стих.
Вплитам любови, 
мъки, тъги, печали
и горчиви сълзи,
че без тях накъде.
Едни ги харесват.
Други пък - не.
Трети ме укоряват:
За поетеса не ставаш.
По-добре се откажи.
Съвсем се обърках.
Какво съм аз?
Човек, жена, поетеса
или 3 в 1.
И като ме връхлети
пак лудата муза.
Започвам своите
гердани да нижа -
бели, червени, сини,
зелени, пъстроцветни.
Излизат от сърцето
думи и рими,
а ръката върху
белия лист ги реди.
Току виж е излязъл
някой готин стих.
Ха. Поетеса.
Такава ли съм аз?
Моята муза се нарича Любов.
Чрез нея аз пиша
моите творения.
И докато тя живее
в моето сърце,
не ще спра своите
драсканици да редя.

04.04.2013 г.