4.04.2013 г., 17:44

Аз... Поетесата

828 0 0

Ха. Поетеса.
Такава ли съм аз?
Нижа гердани
от думи и рими,
редя ги ред по ред.
Ръката драска 
върху белия лист.
Току виж е излязъл
някой стих.
Вплитам любови, 
мъки, тъги, печали
и горчиви сълзи,
че без тях накъде.
Едни ги харесват.
Други пък - не.
Трети ме укоряват:
За поетеса не ставаш.
По-добре се откажи.
Съвсем се обърках.
Какво съм аз?
Човек, жена, поетеса
или 3 в 1.
И като ме връхлети
пак лудата муза.
Започвам своите
гердани да нижа -
бели, червени, сини,
зелени, пъстроцветни.
Излизат от сърцето
думи и рими,
а ръката върху
белия лист ги реди.
Току виж е излязъл
някой готин стих.
Ха. Поетеса.
Такава ли съм аз?
Моята муза се нарича Любов.
Чрез нея аз пиша
моите творения.
И докато тя живее
в моето сърце,
не ще спра своите
драсканици да редя.

04.04.2013 г.



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дени Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...