6 dic 2005, 15:49

Аз ще бъда...

  Poesía
1.1K 0 4
 
 Може да плачеш -
 Но няма да ме върнеш.
 Аз ще бъда само бледнеещ
 спомен, далечен глас във нищото.
 Може да чакаш - 
 Но няма да ме видиш.
 Аз ще бъда само кошмарен
 сън, размазан образ в тъмното.
 Може да крещиш,
 с болка мен да викаш -
 Но няма да ме чуеш,
 аз ще бъда бърза мисъл
 преминаваща за миг през твоя ум.
 Може да тичаш -
 Но няма да ме стигнеш.
 Аз ще бъда тъжна песен
 нашепваща "Ти си виновен"!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ливия Радева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...