Няма крайно, което не е трагично...
Както ледници - които не тежат.
Тръгвам бързо. Вратата ми се усмихва.
С мен си себе си, без мен си просто сам.
Със дъха си рисувам здрави мисли.
Да, красива съм... и знам, че е така.
Ти пред мен се червиш като огнище
и обичаш - да ме имаш сутринта.
И в минути нацепени да ме намираш...
Че съм тази, без която несъмнено
ти е трудно. Душевно да катапултираш.
Че съм твоя... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse