Видях го аз и влюбих се от раз,

но истината грозна не се забави да излезе.

Приятелка си имал той,

но това не му попречи и с мене да излезе.

Бързо, бързо завъртя ми той главата.

И за нула време бях му в краката.

И мина месец, два, а аз горката,

все съм втора в списъка му с номерата.

Когато заговоря аз за наща тайна връзка,

все едно мълния се спуска.

Било му хубаво с мен,

но нея не напуска.

Но не са от лед моите чувства.

Сърцето ми кърви и го боли.

А той продължава със своите лъжи.

Не му ли стига, че превърна ме в развалина.

А аз опитвам себе си да събера,

но докато не сложа край трудно ще е това.

Чувствам себе си омърсена,

днес си с мен, а утре с нея. 

Докога кажи ще е това.

Грам надежда няма в твоите слова.

Но така е, аз съм си ВИНОВНА, много бързо се влюбвам и по този начин себе си погубвам.