Аз съм си виновна
Видях го аз и влюбих се от раз,
но истината грозна не се забави да излезе.
Приятелка си имал той,
но това не му попречи и с мене да излезе.
Бързо, бързо завъртя ми той главата.
И за нула време бях му в краката.
И мина месец, два, а аз горката,
все съм втора в списъка му с номерата.
Когато заговоря аз за наща тайна връзка,
все едно мълния се спуска.
Било му хубаво с мен,
но нея не напуска.
Но не са от лед моите чувства.
Сърцето ми кърви и го боли.
А той продължава със своите лъжи.
Не му ли стига, че превърна ме в развалина.
А аз опитвам себе си да събера,
но докато не сложа край трудно ще е това.
Чувствам себе си омърсена,
днес си с мен, а утре с нея.
Докога кажи ще е това.
Грам надежда няма в твоите слова.
Но така е, аз съм си ВИНОВНА, много бързо се влюбвам и по този начин себе си погубвам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Петрова Все права защищены
