Писта за излитане...
Все в тази точка на
начало в екзистенциално
мое мислено преплитане,
се ровя Аз със собственото
си и свръх почитано
от мен безсмислие.
И цял живот
все чакам полета,
но пак съм там...
в началото на моя
лична писта за излитане.
И често тайничко завиждам
на хората, които
просто са обичали...
живеят литнали,
а аз им махам
... от там -
от пистата ми за излитане.
© Искра Радева Николова Todos los derechos reservados