Аз тъй съм плаха,
а на теб се струвам тъй неуловима,
леко те докосвам
и ти изпитваш жад неутолима.
Лед съм аз, от скреж съм,
ала пак потърсих плам,
на твоето лице когато паднах,
а ти помисли, че си сам.

Вземи ме в твойта длан,
нека там да се разлея.
Аз съм мъничка снежинка
и с твойта кожа да се слея.

Там, където падна, разтопила бих се...
а ти не ще ме видиш,
понеже тъй, когато се обърна,
аз от тебе скрих се.
Ала ще видиш ти в белий цвят
из твоя свят да се постилам.

Ще съм утро, ще съм залез
или просто сянка между двете.
Понякога в твоя сън ще спирам
и ще бродя под на тая зима снеговете!

.........
... за тебе, трепет...
и на тебе също, плам...
мен безплътна сторете
и когато плах вали снегът
... о,
вий мене намерете!