8.04.2011 г., 20:36

Аз тъй съм плаха

853 0 0

Аз тъй съм плаха,
а на теб се струвам тъй неуловима,
леко те докосвам
и ти изпитваш жад неутолима.
Лед съм аз, от скреж съм,
ала пак потърсих плам,
на твоето лице когато паднах,
а ти помисли, че си сам.

Вземи ме в твойта длан,
нека там да се разлея.
Аз съм мъничка снежинка
и с твойта кожа да се слея.

Там, където падна, разтопила бих се...
а ти не ще ме видиш,
понеже тъй, когато се обърна,
аз от тебе скрих се.
Ала ще видиш ти в белий цвят
из твоя свят да се постилам.

Ще съм утро, ще съм залез
или просто сянка между двете.
Понякога в твоя сън ще спирам
и ще бродя под на тая зима снеговете!

.........
... за тебе, трепет...
и на тебе също, плам...
мен безплътна сторете
и когато плах вали снегът
... о,
вий мене намерете!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Данаилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....