Аз знам отдавна вече съм забравен.

Защо е нужно днес да роните сълзи?

Пред своята душа Аз гордо съм изправен,

сърцето шепне ми мълчи, мълчи.

Аз знам. Дълбоко често се замислям,

едва ли днес ще търся оправдателни слова.

Живота ме научи злоба да потискам,

защо за миналото трябва да рева?

Аз знам. Съдете ме дори и да не съм виновен,

по пътя си съм срещал, срещам хиляди злини.

Но няма да се хвърля върху залъка отровен,

ще раздавам.  В душата има още добрини.

В.Й. 19.12.2015г.