9 feb 2012, 14:23

Азбуката на младостта

652 0 1

 

 

Днес няма да бъда тъжна.Нито за миг.

Ще напиша своя най-радостен стих.

Обещавам да бъда само щастлива,

да лудувам и пея в еуфория дива,

да забравя за болките-старите,

да се скитам сама по върхарите,

дето слънцето първо напича.

С озарени очи да надничам

в прелестите на пролетта.

С обич отново да сричам

азбуката на младостта.

 

Днес ще забравя за своите грижи.

Ще събера пъстри полски цветя.

Венец ароматен от тях ще нанижа

на теб с любов да го подаря.

Днес само за теб ще бъда

най-красива, нежна и мила.

Ще закича усмивка пленителна.

Ще заплета в коси рози и свила.

Ще устоиш ли, обич моя,

на тази неистова сила?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Галина Карааргирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....