26 may 2006, 18:35

Б я г с т во

  Poesía
1.3K 0 5

Б Я Г С Т В О

Един прозорец с гръм ще се разбие,
стъклата му ще паднат с трясък.
Една врата ще сочи бягството ти,
ще чуеш смътно нечий крясък.

От вятъря завеси ще плющят,
косите ти ще бъдат разпилени,
разни спомени във тебе ще пищят,
но ти ще ги накараш да изчезнат.

И ще прекрачиш прага плахо,
навън към нищото, в студа.
И за пореден път ще ти е страшно,
ще тръгнеш в мрака, въпреки страха.

За последен път ще се обърнеш,
сърцето ти от болка ще се свие.
Самотата ще прегърнеш
и ще чакаш тя да те убие.


P.S.
Посветено е на всеки един от вас, който няма смелостта
да избяга. Не чакайте подходящ момент - създайте го.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Екатерина Банска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...