9 may 2022, 2:23  

***

  Poesía
530 0 0

 

Доверявам се на всяка казана между нас дума
Защо вярвам на нещата, които казваш,

когато сърцето ми вече е разбито?

 

Откакто те намерих, искам да съм около теб.
Искам да стигна до точката, че се нуждая от теб.

Защото всеки се нуждае от някой,

на когото може да се довери и...

Ти си някой, който аз намерих точно навреме. 
Ако искаш да чакам, ще те чакам.
Ако ми кажеш да остана, 
ще остана точно тук.

 

Как можах да оставя любовта да води пътя,

когато самият аз не знам къде отивам?
Цялата тази болка, която изпитвам,

разкъсва ме дълбоко в сърцето

Кажи ми защо ме боли по този начин?
Трябваше ли изобщо да те обичам?
Не искам да разбера защо, твърде ме е страх

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емил Богданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...