30 ene 2013, 22:16

***

  Poesía
608 0 0

***

Ту огнен си . Ту колеблив.

  Когато си спокоен, си усмихнат.

   Ядосан ли си – пък си

                               избухлив.

Различен си – не си ли го

                            разбрал?

Понякога държиш се като

                              господар.

        Но си добър.

Мечтател си. И цели разни

                           си поставяш.

Объркан ли си - бягаш.

Или пък смяташ, че животът

                                  не върви.

Не искаш другите душата ти 

                                   да видят,

да видят твоите мечти

или пък – самотата вътре,

           или – колко те боли.

Искаш пак да си щастлив

и всичко пак да е ужасно

                            подредено.

Усмихваш се. Играеш.

Работа, пари.....

                Семейство, дом...

                                    Мечти.

Това е твоята Вселена.

Живота си лети и времето

                                  минава.

И сбъдна ли си вече всичките

                                         мечти?

                                      А после?

И как без цели оцеляваш?

                                    Старееш.

В душата настанява се печал.

                    Тя болката замества

                          и стопява.

В косите виждаш косъм бял

                  и  после втори -

                       посребряваш.

Какво пък? Животът туй е –

  И  сметка сам си даваш,

           че кръговрата се

                                върти -

до вчера от баща си мъдрост

                             черпеше и ти,

       сега пък мъдрост даваш

                                  на сина си.

                          Объркан ли си?

                                 Май не си.

                    Просто си живееш,

    а времето лети, но все още

                  искаш  да обичаш и

                                   се смееш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тихомира Бижева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...