27 ene 2008, 12:39

* * *

  Poesía
851 0 0
Лежа в кувьоз
от фалшиви усмивки.
Незаконнородено дете.
Нежелано,
изтекло
в отвора на мивка
с изкривено и мрачно лице.

Изроди ме надеждата
със стерилна прегръдка
и отряза ми
пъпната връв.
Но тогава разбрах,
че родена съм мъртва,
че животът е всъщност такъв.

Изкъпана бях
от мечти истерични,
ала още, макар непрогледнала,
разбрах,
че по мене на капки се стича
на самотата
плацентата лепкава.

На третия ден
ме изписаха мислите,
ала нямаше вън
цветя и балони.
И тогава научих
горчивата истина:
аз съм просто дефектен
продукт на хормони.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лора Александрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...