27 янв. 2008 г., 12:39

* * *

848 0 0
Лежа в кувьоз
от фалшиви усмивки.
Незаконнородено дете.
Нежелано,
изтекло
в отвора на мивка
с изкривено и мрачно лице.

Изроди ме надеждата
със стерилна прегръдка
и отряза ми
пъпната връв.
Но тогава разбрах,
че родена съм мъртва,
че животът е всъщност такъв.

Изкъпана бях
от мечти истерични,
ала още, макар непрогледнала,
разбрах,
че по мене на капки се стича
на самотата
плацентата лепкава.

На третия ден
ме изписаха мислите,
ала нямаше вън
цветя и балони.
И тогава научих
горчивата истина:
аз съм просто дефектен
продукт на хормони.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лора Александрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...