27 янв. 2008 г., 12:39

* * *

849 0 0
Лежа в кувьоз
от фалшиви усмивки.
Незаконнородено дете.
Нежелано,
изтекло
в отвора на мивка
с изкривено и мрачно лице.

Изроди ме надеждата
със стерилна прегръдка
и отряза ми
пъпната връв.
Но тогава разбрах,
че родена съм мъртва,
че животът е всъщност такъв.

Изкъпана бях
от мечти истерични,
ала още, макар непрогледнала,
разбрах,
че по мене на капки се стича
на самотата
плацентата лепкава.

На третия ден
ме изписаха мислите,
ала нямаше вън
цветя и балони.
И тогава научих
горчивата истина:
аз съм просто дефектен
продукт на хормони.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лора Александрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...