7 ago 2007, 22:59

*~~~

  Poesía
597 0 2
Денят се сменя със нощ
и сезонът от следващ сезон.
Cърцето се нуждае от прошка,
за да поеме след нова любов.

В душата спомени тежат -
ужасен, непосилен баласт.
Във мен безброй мечти кръжат
за нежна, съживителна ласка.

Често, приклекнала до куче,
в очите му потапям своите очи,
шептя със глас,който плаче
мъчително сухо, без сълзи.

Бродя в полети незнайни,
родени в краткия ми сън
и чувам слова нежни, омайни,
от незнаен глас, там, отвън...

Звезда бавно от небето пада -
след нея дълга, огнена следа.
В душaта ми нещо от теб остава -
трогваща, тревожеща тъгa...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ту дъжд вали,
    ту слънце грее.
    Ту в очите сълзи
    или пък се смеят...

    Живот - песен, според момента
  • Поздравления!!! Малко ми се струваш тъжна тук!!!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...