*~~~
594
0
2
Денят се сменя със нощ
и сезонът от следващ сезон.
Cърцето се нуждае от прошка,
за да поеме след нова любов.
В душата спомени тежат -
ужасен, непосилен баласт.
Във мен безброй мечти кръжат
за нежна, съживителна ласка.
Често, приклекнала до куче,
в очите му потапям своите очи,
шептя със глас,който плаче
мъчително сухо, без сълзи.
Бродя в полети незнайни,
родени в краткия ми сън
и чувам слова нежни, омайни,
от незнаен глас, там, отвън...
Звезда бавно от небето пада -
след нея дълга, огнена следа.
В душaта ми нещо от теб остава -
трогваща, тревожеща тъгa...
и сезонът от следващ сезон.
Cърцето се нуждае от прошка,
за да поеме след нова любов.
В душата спомени тежат -
ужасен, непосилен баласт.
Във мен безброй мечти кръжат
за нежна, съживителна ласка.
Често, приклекнала до куче,
в очите му потапям своите очи,
шептя със глас,който плаче
мъчително сухо, без сълзи.
Бродя в полети незнайни,
родени в краткия ми сън
и чувам слова нежни, омайни,
от незнаен глас, там, отвън...
Звезда бавно от небето пада -
след нея дълга, огнена следа.
В душaта ми нещо от теб остава -
трогваща, тревожеща тъгa...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Илиева Всички права запазени
