* * *

11 jul 2008, 11:36

Poesía

657 0 3

Чух, потръпваха на сянката следите,

а в далечината някъде - и гласовете на нощта.

Откраднат погледът - подобно на мечтите,

със дланите човешки, прикрити зад мъгла.

Целувай облаци дъждовни,

отдай им своите сълзи,

прегръщай вятъра неволно,

той тъжно носи чуждите съдби.

И тази нощ заспивам с болката,

със ласка нежна на самотна тишина,

и във съня си ще събирам пак осколките

на вчерашната дневна светлина.

***

Lingerie 10.07.08г

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.