* * *

11.07.2008 г., 11:36 ч.

Поезия

607 0 3

Чух, потръпваха на сянката следите,

а в далечината някъде - и гласовете на нощта.

Откраднат погледът - подобно на мечтите,

със дланите човешки, прикрити зад мъгла.

Целувай облаци дъждовни,

отдай им своите сълзи,

прегръщай вятъра неволно,

той тъжно носи чуждите съдби.

И тази нощ заспивам с болката,

със ласка нежна на самотна тишина,

и във съня си ще събирам пак осколките

на вчерашната дневна светлина.

***

Lingerie 10.07.08г

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.