6 oct 2010, 21:51

***

  Poesía » Otra
1.7K 0 8

Прочувствено отблъсната,

от студеното докосване стопена...

динамично пак отпусната,

болезнено съм оздравена!

 

Грозно разкрасена!

Енергично изтощена!

В неясното отново разяснена...

От дявола съм възкресена!

 

Сложното е всъщност просто -

загадката решена...

в  цялост пак разпукана,

тъй нежно съм строшена!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магда Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • четох те !поздрав
  • Много харесах! Поздрав. (:
  • Хареса ми
  • Не,стихотворението не е свързано пряко с религия.Също така написаното не е и в резултат на вдъхновение от Франсоа Вийон, , въпреки че посоченото произведение ми допадна . Веска е най- близо до основната идея. Благодаря за прочита!!!
  • Не зная доколко има нещо общо, но забелязвам, че напоследък Франсоа Вийон някак е "нашумял". Тоя текст ме подсети за "Балада за състезанието в Блоа" (<a href="http://www.litclub.com/library/prev/villon/balada2.htm">http://www.litclub.com/library/prev/villon/balada2.htm</a>, но може и да няма нищо общо с нея!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...