* * *

                               Прозрение

След като животът е абсурден - логичен е въпросът да се живее, или не. Албер Камю

Денят отива си горчив.

За кой ли път стрелките се завъртат!?

Не знам сега дали съм жив,

но май още не съм мъртъв.

За кой ли път от тленното ми тяло

Времето огъня открадва.

Аз само вече кимам вяло

и нищо, нищо не ме радва.

Час след час  - дни и нощи.

Повтарящ се убийствен кръговрат.

Колко ли остава още

моите стрелки да спрат?

С  Е.Г.Н. – номера пореден.

Времето и мене  ще избута.

Кога ли ще е моя час последен?

Кога ли последната минута?

Така за вечната почивка

душата ще отлитне бедна.

Ще дойде и последната усмивка

след глътка с въздуха - последна.

Смъртта към гроба е запътена

и забива своя кръст.

Помни се ковчега с тътена

от първата там буца пръст.

А ти с какво се утешаваш?

В ежедневие се улисал!

На какво ли още се надяваш!

Разбери че нищо няма смисъл!