Вълшебни железни дървета
край пътя смълчани стоят.
На есенни дюли приличат,
с плод жълтоструен блестят.
Узрели са дюлите златни,
на пътя, под нощния мрак.
Наредили се принцове знатни,
от краля очакващи знак.
Да слязат на прашния път,
лекокрили балет да изваят.
Принцеси притиснали гръд,
с тях до зори да мечтаят.
А сетне, когато зората изгрее
и тръгне нощта надалеч.
Заспиват и вятър им пее,
шепти им на звездната реч.
© Хари Спасов Todos los derechos reservados