19 oct 2019, 7:50

Баба 

  Poesía » Verso libre
1107 0 0

Когато всичко си раздала,

във душата и сърцето,

когато нищо не скатала,

си за утре в битието,


ще те храни любовта,

на отгледаното зрънце,

и ще сгрява старостта,

с благодарността на слънце.


Стъбълцето възмъжало,

ще подкрепя за ръката,

и във стройното му тяло,

ще оглеждаш ти самата.

© Рот Кив Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??