Когато всичко си раздала,
във душата и сърцето,
когато нищо не скатала,
си за утре в битието,
ще те храни любовта,
на отгледаното зрънце,
и ще сгрява старостта,
с благодарността на слънце.
Стъбълцето възмъжало,
ще подкрепя за ръката,
и във стройното му тяло,
ще оглеждаш ти самата.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up