20 may 2014, 23:25

Баба все ме чака 

  Poesía » Otra
1121 0 5

Свирня на щурчета и песен на птици.

Уюта на дом и нежни ръце.

Мисъл за баба, която очаква

отдавна пораснало малко дете. 

Вече ги няма буклите мои.

Вече го няма безгрижния смях.

Само асмата стара на двора

спомена къта и пази от тях.

Празната къща тежи на сърце ù.

Пуст и самотен е дворът голям.

Самà под асмата сълза ще отрони

за таз орисия - човек да е сам.

Сега се завръщам вечер при нея.

Тя ще ме чака на къщния праг.

Набързо стъкмùла гозба вълшебна

на стар и опушен домашен сачак.

Коматчето хляб до каничка с мляко.

Сълзùте на баба, омесени в него.

Ръждясал фенер, мъждукащ във мрака.

Тиха вечер на село. Баба ме чака. 

© Галя Кутулева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??