Баба все ме чака
Свирня на щурчета и песен на птици.
Уюта на дом и нежни ръце.
Мисъл за баба, която очаква
отдавна пораснало малко дете.
Вече ги няма буклите мои.
Вече го няма безгрижния смях.
Само асмата стара на двора
спомена къта и пази от тях.
Празната къща тежи на сърце ù.
Пуст и самотен е дворът голям.
Самà под асмата сълза ще отрони
за таз орисия - човек да е сам.
Сега се завръщам вечер при нея.
Тя ще ме чака на къщния праг.
Набързо стъкмùла гозба вълшебна
на стар и опушен домашен сачак.
Коматчето хляб до каничка с мляко.
Сълзùте на баба, омесени в него.
Ръждясал фенер, мъждукащ във мрака.
Тиха вечер на село. Баба ме чака.
© Галя Кутулева All rights reserved.
