21 ene 2015, 21:07

Баба Яга

  Poesía
567 0 1

Тя не е онази старица,
от която се плашат децата.
Като млада, бе хубавица,
даже най-красива в махалата.


Но годините сложили белег
на лицето на тая жена.
Вече всички от нея треперят
и не виждат, че тя е добра.

 

Има внучки които обича,
но са в някаква чужда страна.
Тя сама си измислила притча
за летящата бърза метла.

 

С нея искала да политне,
да прегърне дечицата там.
С любовта може всеки да свикне,
но без нея какво е, не знам.

 

Всички баби говорят на внуците:
"Колко сладък си, ще те изям..."
Но това реално не случва се.
Няма баба със злобичка грам.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....