Jan 21, 2015, 9:07 PM

Баба Яга

  Poetry
562 0 1

Тя не е онази старица,
от която се плашат децата.
Като млада, бе хубавица,
даже най-красива в махалата.


Но годините сложили белег
на лицето на тая жена.
Вече всички от нея треперят
и не виждат, че тя е добра.

 

Има внучки които обича,
но са в някаква чужда страна.
Тя сама си измислила притча
за летящата бърза метла.

 

С нея искала да политне,
да прегърне дечицата там.
С любовта може всеки да свикне,
но без нея какво е, не знам.

 

Всички баби говорят на внуците:
"Колко сладък си, ще те изям..."
Но това реално не случва се.
Няма баба със злобичка грам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...